Легендарният Трабант чукна 50 години
Публикувано: 05 ное 2007, 01:26
Той лъсна на първата страница на „Ню Йорк Таймс“. За своите 50 г. трабанта Кръстоса пътищата на източния блок и гордо премина през Бранденбургската врата, за да влезе в „свободния свят“, когато Берлинската стена падна, отбелязва “Ню Йорк Таймс“. Излязла от конвейрите на 7 ноември 1957 г. „Траби“, както я кръстиха германците, изживя най-голямата си слава на 9 ноември 1989 г. Междугерманската граница се отвори и хиляди жители на Източен Берлин се втурнаха на Запад с малките си коли. Това бе върхът на еуфорията. Снимките, запечатали този момент обиколиха света - от Ню Йорк до Джакарта, отбелязва АФП в материал, посветен на половин вековния юбилей на картонения символ на източногерманското автомобилостроене. Трябва да му се признае, че с двутактовия му двигател и пластмасовото купе Трабантът се откроява сред големите западногермански возила каквито са БМВ, Мерцедес и Порше. Осемнайсет години по-късно „костенурката на Изтока“ шумно пърпори по улиците на възстановената германска столица. Фирмата Трабисафари предлага почасово наемане на някой от моделите на тази култова кола, с която да се обиколят последните реликви на марксизма-ленинизма в Берлин. В Кьолн пък човек може да се бракосъчетае не като си поръча за церемонията открит Ролс Ройс, а „Траби“ за 165 евро с шофьор. Историята на единствената кола „произведена в ГДР“ бе в началото един от най-сериозните проекти. През 1954 г. Президиумът на министерския съвет на Източна Германия решава да даде старт на производството на малък икономичен автомобил. Три години по-късно първият модел излиза от поточните линии на ВЕБ Захсенринг Аутомобилверке в Цвикау, Саксония. Според специалистите Трабантът е образец в жанра с извънредно логична си конструкция и отлично постигнато опростяване. „Поршето на Саксония“, произвеждано в три цвята – кремав, небесносин и пастеленозелен, до края не променя стила си. Скоростта му не надвишава 100 км/час, каросерията му съдържа памучни фибри, тъй като стоманата е кът. Поръчките валят. Чака се по 10-15 г. за доставката на кола. Всеки източногерманец мечтае за своя Трабант, с който лятото да пърпори по пътищата на комунистическа Европа – от Будапеща до София. „Картоненият кашон на колела“ преживя и трудни времена, точно след падането на Стената, когато източногерманците му обърнаха гръб и се юрнаха на по-големите, по-лъскави и по-надеждни негови западни посестрими. Изхвърлян край пътя, на дъното на езера, разфасован в гората, Трабантът изживя своята Голгота. Собствениците изоставяха нощем старата си кола, като не забравяха да свалят регистрационните табели и да изпилят номера на двигателя, защото изоставянето на кола се наказва с глоба. За да заметат следите, някои дори поставяха регистрационни номера на чужда кола... На 30 април 1991 г. производството на Трабанта спира с един последен екземпляр – бонбонено розов. Произведени са общо 3,05 милиона коли. И тогава започва митът, вдъхновяван от стотици негови почитатели, които си разменят резервни части или се обединяват в сдружения и фенклубове. През 1989 г. регистрираните Трабанти са 1,8 милиона, днес те са едва 52 432. През относително краткото си съществуване малката кола роди и няколко парадокса и преди всичко стана по-скъпа на старо отколкото бе като нова.
Има упорити слухове за New Trabant ( по подобие на VW Beetle, Mini Cooper ). Дано се окажат верни. 
[/url]
