Говорилня

[belleamie]

ех, че сте и вие рано сутрин....
Софийската вода чеп за зеле не става от нея. Елате ще ви сипя една надежденска, от последния етаж.

[Яким]

ех, че сте и вие рано сутрин....
Софийската вода чеп за зеле не става от нея. Елате ще ви сипя една надежденска, от последния етаж.

И аз съм на последния етаж, но чешмената вода, поне на вкус е по- хубава от някои минерални.
Ще е интересно верно да сипем по една бутилка (от тия пласмасовите прозрачните) от двете чешми и да видим разликите във водата дето би трябвало да е една и съща в София.

[belleamie]

Айде, чеституткааааа http://www.dnes.bg/bulgaria/2011/11/09/ ... ost.133506" onclick="window.open(this.href);return false;

P.S. Някой да ми обясни какво е "динамометричен ключ", за кво се използва и прочие?

[Яким]

Айде, чеституткааааа http://www.dnes.bg/bulgaria/2011/11/09/ ... ost.133506" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;

P.S. Някой да ми обясни какво е "динамометричен ключ", за кво се използва и прочие?

Не бях чувал за токава чудо, но според английската уикипения - накратко това е гаечен ключ, който позволява де се регулира силата с която завиваш болта или гайката, така че да не се пренатегне.

[madboy]

Като почнат да си сравняват с Европатъ, немат равни:

Цената на тази застраховка у нас е много по-ниска от цената в Европа“, допълни той.

Как може да има такива плиткодървени мозъци!

[HACKO]

Като почнат да си сравняват с Европатъ, немат равни:

Цената на тази застраховка у нас е много по-ниска от цената в Европа“, допълни той.

Как може да има такива плиткодървени мозъци!

Може, що да не може, застраховката е задължителна, щеш не щеш я сключваш. Другите падат а ГО се увеличава. После застрахователите разправят, че от ГО били на загуба и не искали да сключват такава, ама ги задължавали, дрън дрън.
Инак да, ГО е много полезна застраховка, защото ако можеш да си позволиш ремонта на твоята кола, не знаеш какъв и колко скъп автомобил ще натресеш, за ранени и убити хора да не говорим.

[ЯЛТА]

Когато гласуват закон в които се казва че всички данъци и такси еднакви в процентно съотношение спрямо доходите ни,- както е съотношението в Европа, тогава няма и не може да има такива "плиткодървени" мозъци. А на ПТП-рецидивистите кой им контролира и увеличава застраховките ?

[HACKO]

...... А на ПТП-рецидивистите кой им контролира и увеличава застраховките ?

Застраховката е на колата а не на водача, а кое предизвиква ПТП колата или водача? Ако една изстрадала кола-рецидивист, си смени собственика, какво става със досието и? >:D<:

[ЯЛТА]

Ето това е вратичката в закона. Ако имам пет коли на кого не е ясно че не мога да управлявам едновременно и петте ?

[иво г. иванов]

Оппа а а а ! Я стига с тая ГО. Ясно е още от преди 5- 6 год., че ежегодно ще се увеличава докато или
достигнем някакъв си нисък процент на ПТП и жертви спрямо броя на населението и автомобилите, или
достигнем европейските цени.
А я да се "съсредоточим" към водния проблем. Аз съм напълно съгласен с теоремата, че " Всяка вода от
последен етаж е достатъчно гадна, тогава и само тогава, когато не я пиеш, а ти я изсипват отгоре!"

За да сваля стария трябваше да разпробия с дрелката главата на винта, който държи отгоре решетката

Съвършено вярно!!! За 10 години съм го гледал тоя филм три пъти. Даже веднъж смених въпросния винт с
бронзов такъв. Е наистина не ръждяса отгоре, но отдолу резбата му, /след като се счупи като клечка кибрит при
отвиване/, бе се изяла и почерняла Сега съм с хромиран

[nikolovvd]

В златото е истината и се чудя как Цар Киро не се е сетил да направи винтовете в къщата си от злато, а се остави да го хванат с 300 кг. злато.
Минаваш с металотърсача, ама дали е месинг, бронз или злато иди разбери. А винтове по домовете дал господ. Особено на гърба на гърдеробите и другите шкафчета. През 5-6 см винт за закрепване на пресования картон. Майката ми се развива докато ги сглобя!

[Ivaylo Georgiev]

Сезон 1, епизод 3: Второ за Сезон 2011 “Каране с Практически Съвети”
Улисан в игри и закачки и закани на планините и върховете, си прекарвах безгрижно лятото, когато изведжнъж цъфна тема: “Второ за Сезон 2011 “Каране с Практически Съвети”. Тъ-дъ-дъ-дъъън! Първото го изпуснах, но това се дебнеше отдавна- корифеите отделят време за прохождащите и благосклонно предават опит и знания- безценно!
С наближаването на заветния ден напрежението растеше: и няколко дни преди 22- ри подло се счупи закопчалката на двата ципа на раницата ми. Ау! Тази безсмислена джаджа веднъж я закопчах и тя така с лошо... тук положението бе спасено от Райко, който осъзна мащабите на бедствието, взе присърце страшния проблем и раницата се сдоби с ново оригинално копче за нула време!
Вече сме 22.09.2011 г.: 06.50 ч.: алармата звъни, скачам, бързо кафе, в раницата два сандвича и сникърс и вода и резервна гума помпи китове аптечки голяма навалица ми като не знам какво се разбира под “… средно трудно трасе”, “…изкчаването не е трудно… с дължина около осем километра… спускане по изцяло техничен терен…”, решавам да се подсигуря, като добавям от ОМВ зад Билата още едно изостарче и още вода.
И така в 8 без 10, отхвърлил изкушението на с кола до Локорско, заковавам на самоход до Билата, където пристигат скоро Краси, Асен6о, Светльо, Георги, Иво повече не можех да помня имена и още един пелетон ентусиасти. Появяват се фланелки на С.К.А. Викам си голяма групичка начинаещи ще се оформим!
Тръгваме за Локорско и на втората минута свиваме от булеварда вдясно по някаква уличка и вече съм наясно, че това е грешен път, но не смея да се обадя- има мъдри вождове по пътя към прогреса! Уличката свърши бързо в една китна градинка зад блок, където по стълбички се пренесохме обратно на булеварда. Завъртяхме по него и на следващия разклон свиваме надясно. Чисто географски и визуално, Локорско и Стара планина предполагаха завиване наляво, но вече съм наясно, че правим дръзки опити да се изплъзнем от преследвачите ни от страшния филм и да ги заблудим, затова се изнасям небрежно с групичката надясно и се оказах прав, защото само няколко минути по-късно, групата смени рязко поската на движение в опити да се върне някъде под моста на булеварда и да потегли право към Чепинци. Тук последва бързо офроуд каране по черен път покрай криминални сметища и полублатисти местности (Боже-е, тази свинщина в квартал на София ли е?- цъках изумено аз), прекосихме внезапно изникнала ЖП линия и се озовахме на разклона на околовръстното и Чепинци, успели да се отърсим от всички опашки!
Последва бързо безинтересно изтегляне в индианска нишка до Чепинци, където починахме, свестихме се и бързо и по същата схема акостирахме на селския локорски площад: тук 1989-та още не е дошла и соро няма да настъпи, затова събралата се на площада голяма целева групичка шарени витални байкъри с интересни колелета е като извадена от холивудски филм. Местните минават и гледат подозрително НЛО-тата. Виждам познати лица от снимките из форума.
С.К.А.калците се множат и почвам да се чудя дали не трябваше да си направя медицинска застраховка и да си купя няколко брони.
Попълвам декларация. Междувременно Admin започва речта си пред пленума за ползите от настройки, стойки и всички важни неща. Попивам като гъба. Но аз съм подготвен! Гледал съм Го в ю тюбе от предходното каране и получавам приятно усещане за Deja Vu, защото почти успява да не се отклони от показаното и казано там, само няколко запетайки размести и кръгчетата за баланс ги завъртя първо в другата посока, но великодушно му простих и потеглихме нагоре.
Едно местно хлапе с колело с рамка клоняща към нула инча въртя с нас до края на асфалта и направо ни издухваше нас батковците- това е бъдещият катерач в Тур-а, казвам ви! Хафалта го изядохме за секунди и след кратка почивка прегазихме и един черен път. И спряхме на една равнинка и се разбра, че това е изкачването и следва само спускане по път и пътеки обратно до Локорско. Аз явно бях с нагласа, че ще катерим нещо като Мургаш, защото ми се видя съвсем начинаещо това баирче и вече обърнах внимание на по- трудната част- спускането по пътеки.
Тук последваха няколко участъка, където Admin обясняваше напоително и показваше усърдно как се преминават. Аз третия участък го пуснах до половината а последния също на ½. За пореден път установих, че стръмните зъбести с камънаци и улеи пътеки не са моята страст. Трябва да се науча да пускам спирачката и да освободя колелото да си мине само препиятствията. Май е в главата тая работа. Но в моята глава много народ се блъскат и всеки тегли към неговата си черга- не е лесно! Гледах в захлас летящи по пътеките надолу даунхилъри и профита. Чудех се защо си губят времето с това мероприятие, но после зацепих, че те междувременно имат планове за обиколки на околните планини долини и сипеи и това им е като разгрявка и среща с приятели. Но добре, че бяха дошли, че да видим ние начинаещите как се кара и преминава през различни участъци.
Попил впечатления и емоции и опит и видял много неща, които само с четене и гледане в нета не получается, слизаме обратно в центъра на Локорско, където групичката се пръска в трескаво търсене на отворен магазин за бира, но такъв няма. Пуска се слух, че на половин километър по-надолу имало. Отиваме с Иво и Светльо и Георги и виждаме, че е обсаден от С.К.А. и още една камара пленумци и няма места за сядане а и нищо за хапване по-така (цър-пър). Обсъждаме ситуацията и завъртаме в търсене на кръчме. Такова намираме почти веднага след Локорско- в парка Заимов в Кривото. След няколко бири и картофки със сирене, слънцето тръгна да слага край на този перфектен ден и понеже нямам все още фенери за нощно каране до Платото и Конявска и назад, се прибрах вкъщи с неизпит Изостар и пробващ различните стойки за наклон и нагоре и надолу и зад седалката, абе голяма зарибявка.

[Ivaylo Georgiev]

Сезон 1, епизод 4: към ПЛАТОТО
Крушката и опашката… на раздяла на епизод 3 се разбираме за неделя сутринта да прегазим Витоша- докъдето издържим. И ето- в 9.00 с изходна точка Била, тръгваме в пълно бойно снаряжение аз, Иво (ръководител движение) и Светльо. Проекто- оптимистичен маршрут: по пътеката до Златните мостове- по пътеката до Платото и оттам до Алеко и по паветата надолу до Драгалевци и Хладилника. Бр-р-р! Везел съм си мех на Дойтер и днес най- после за първи път ще го пробвам дали е удобен- грея от глупаво щастие. Слънчо грее също. Идилия. Сандвич и шоколадови бисквити и всичките дрън- дрън са в раницата, както и една блузка. Баба ме е учила, в планина без връхна дрешка да не захождам. Мъдра баба, както установявам по-късно…
Въртим към Бояна. Иво очевидно е доста фитнат и подготвен и е ясно, че ще му спъваме по малко темпото. Той обаче е пич, и кара с нас. Идва Бояна и тръгваме по Стар Беловодски път. Не съм минавал оттук. Роден съм и живея в София цял живот. За пореден път се ужасявам как може да не познавам околностите на града ми. Баси сокаците. Наклон. Обяснява ни се, че точно тук трябва да се пестим видиш ли, защото идвали много по-лоши наклони. Не знам какво значи да се пестим, като така или иначе трудно поддържам темпо да се крепя на двете гуми. Подминаваме сараите с бутнатото барбекю и ми става смешно с какви глупости ни занимават по медиите. Очевидно почивките ще са нарядко и днес залагаме на ритмичното напоително изтощение и изпадане в транс. Добираме се до Бялата вода, където правим почивка и с обица на ухото и наплашен от предния път, наливам студената вода и отпивам внимателно на малки глътки.
След няколко минути (“да не сме изстивали…”) тръгваме бързо нагоре. Избутваме началото, с уточнението, че “тук профитата го качват по пътечката отдясно…” Да го качват и отляво ако щат, мисля си нацупено аз, бутайки. Но това удоволствие бързо свършва, яхваме се и започва тягостно катерене на баира. Мълчание, пронизвано от дишането на удавници, успели да изскочат над водата с последен напън преди да глътнат жадно вода. Иво си върти спокойно. Стискам зъби и изкатервам- крепи ме спомена от предния път, че има отрязък равно и наклооон. Там съм окрилен и летя. Вече май споменах, че моста е сложен много тъпо и май ще напиша предложение на управата на парка най- накрая да ми го премести поне по диагонал.
Няколко секунди почивка и продължаваме. Натъкваме се на разкопани през 30-на метра диагонално канали за отводняване на пътеката. Отново се уточнява, че профитата тука… нали знаете, прескачат прелитат заобикалят и салта правят, но аз чинно слизам и си пребутвам смешните каналчета. По едно време стават толкова нагъсто, че даже не се качваме, а примирено ги избутваме. Групичка туристи ни настигат и опитват да надминат. Този срам не се търпи вече и без разкопки ги издухваме отново зад нас, а някой ни дърпа пътеката и я прави все по- стръмна. Отново като на забавен филм подминавам табелки за музеи и флори/фауни и последните 200 метра преди пътеката да излезе пак на шосето стават отчайващи но тук се сещам за Пеньо Пенев и неговия романтичен устрем да построи комунизма и в частност Димитровград и вярата в бъдещето ми вдъхва неподозирани сили, за да изкарам ужасната кратка серпентина и стръмнина, преди да изскоча на шосето и се просна на табелката с хижите.
Иво на всяка отсечка дяволито и загрижено ни пита дали не искаме по шосето- ние обаче сме твърдаци с твърдо нЙе! Продължаваме. Покрай нас профучава шарен байкър все едно сме спрели: гледам в захлас и се чудя това мираж ли беше- но и тримата се оказва сме го видели та явно си беше истински. Уточняваме се, че и ние имаме потенциал и не се знае пък един ден знае ли се кой ще катурне Уолтър от върха. Доволно самозаблудени с научна фантастика, спираме на чешмичката за вода. От нас излиза пара като от топъл хляб. Вече съм влюбен в меха и как дава възможност да се пие често вода без никакви движения.
Подминаваме като експрес селска спирка Златните мостове и въртим нагоре. С умиление си спомням как преди време тук крещях за поредния си Еверест. Иво ни показва пътеката и маршрута. След известно време се включваме на асфалт, където си е направо почивка. Но всяко хубаво нещо свършва бързо и стигаме до края при една изоставена хижа, където правим по-дълга почивка. Тук Иво обяснява за нуждата от корнита и въглехидрати и ядене на сладко и как ако не се яде организма свършва изведнъж и изпадаш в мускулна липса на енергия и т. н. екстри и нямах нужда от повече доводи и извадих и изядох всичките шоколадови бисквити дето носех, че и един банан. Всички се подкрепихме и започна- хе-хе, знаете какво: голямото бутане и носене към Платото. Може би има истински (извънземни) байкъри, които този участък имат сили и техника да го карат нагоре, но аз засега не мога да си представя тази коренясала камениста хлъзгава тясна отвесна пътека караема. Тук установявам, че бутането също може да бъде доста изморително. Обаче каква гледка започва да се разкрива- леле майко! А, това там ниско долу Копитото ли е, дето го мъчих преди няма три месеца? Надобрял си една йота, щом не си умрял дотук, цъкам си аз мислено. Шир и простор започват да се откриват все повече и се радвам като малко дете къде съм попаднал и колко е красиво. Правим кратка почивка на най- високата точка, преди да спуснем към Платото.
Покорихме го! Ех, да бях поет, да опиша чувствата и ефира! Пробваме позьорски снимки, но слънцето свети неподходящо и излизат само сенки. Газ надолу иху- у-у но свърши бързо, след което си започна отново наклонец. Камъни по пътя. Стигаме до разклона от пътя на жалоните за Черни връх. Гледаме със Светльо жадно, но осъзнаваме, че нямаме сили да се качим до горе или ако успеем, сигурно няма да можем да се върнем. Иво разбира ситуацията и като истински приятел ни подкрепя и обяснява, че следващия път може и да се пробваме. Подминаваме лифта, където според слуховете всички даунхилъри го ползвали, за да ъпхилнат байковете си, но явно вече се бяха даунхилнали по нанадолнищата, щото не видях нито един. Обсъждаме дали да ядем тук или на Алеко- единодушно махваме с ръка на зловещия глад и решаваме, че сме хард аз ъ рок и ще стигнем до крайната точка за планинската част от маршрута, преди да се размажем. Спускаме бързо чакълестия път и превземаме на абордаж Алеко, където веднага фиксираме свободна дървена маса до едно капанче. Ето я нашата награда: Бира! Храна!
Започва блажено нагъване и хората сбира. Обаче сме на височко и е студено и се местим на освободила се слънчева маса. Вадя си блузката и я обличам. Последва приятно размазване и разговори за живота, байковете и всичко останало. Заканваме се на всички околни планини и долини, след което газ надолу по паветата. Е много дълго тръскане бе кой го измисли това толкоз километри камънак, ръцете ми изтръпнаха той задника вече свикна и му е все тая. Отново не преценявам един завой- серпентина, но този път отсреща като бонус идва кола и отнесъл справедливо псувни за всички майки и роди до десето коляно, намалям темпото и започвам мислено да се самобичувам и да си дърпам ушите. Иво и Светльо не си носят връхна дреха и пристигат измръзнали и спираме на един слънчев завой да се стоплят. Бързо стигаме Драгалевци и Хладилника, където се разделяме със Светльо, който отива да си търси нова седалка и май даже байк. Нямах мускулна треска нито сериозна умора… а Иво все едно не беше карал… е, значи ще се кара още Привиках и Ина и тримата обиколихме надлъж и нашир Ловния парк и Борисовата градина за достоен хепиенд на този велик ден.

[ЯЛТА]

Ако продължаваш със същото темпо и мерак, след две години ще си правиш само поръчка панталони-няма да ти стават на бедрените мускули, или както там се казват.
И ти препоръчвам един маршрут: Лозенец- с. Плана- с. Кокаляне- кв. Лозенец. Като го изпълните, ще ви препоръчам друг подобен и по далечен, но трябва да е топличко времето.

[ЯЛТА]

Перничани прекръстили автомагистрала Люлин, на Винкелщрасе .

[belleamie]

Трябва да изтриеш бисквитките.

Коледните дето си ги взех от Кауфа ли? Кефят ме сутрин с кафето...

[madboy]

Ти оше ли ги дъвчеш тях? Нямат ли вече леко синкаво сивеещ звят?

[ЯЛТА]

Ами тя сега ги дегустира, за да реши от кои да си взема за коледната вечер. И да напишеш кои са най добрите ей, да си вземем и ние.

[belleamie]

тези ме кефят - с канела - много са (600 г) и хрускат.

[ЯЛТА]

Ммммм и аз обичам канела, ще ги пробвам.