Ford Capri 2.3 S срещу Opel Manta 2.0 L:

[vargala81]

Здравейте ретро маниаци! Прочетох един сравнителен тест м-ду Ford Capri и Opel Manta, хареса ми и реших да го пусна в ретро раздела.

• Ford Capri 2.3 S срещу Opel Manta 2.0 L: Работническа класа
  05.07.2010 | Коментари: 0
  Те бяха герои на младежите от цяло поколение. Те внасяха полъх на лайфстайл в скръбното всекидневие на предградията и въртяха гуми пред дискотеките, събирайки девически погледи. Какъв ли щеше да бъде животът без Capri и Manta?
  Capri срещу Manta. Вечният дуел. Приказка без край, разказвана от автомобилните списания на седемдесетте години. Capri I срещу Manta A, Capri II срещу Manta B. Всичко това – разбито по категории според мощността. Понякога обаче Capri напразно очакваше своя противник в дрезгавото утро на уреченото за двубоя място. В гамата на Manta липсваше равностоен съперник за 2,6-литровото Capri I, а още по-малко за трилитровото Capri II. На срещата с тях би трябвало да се яви по-скоро Opel Commodore.
  
  Но и така оставаше достатъчно материал за разпалени дискусии в училищни дворове, заводски столови и квартални кръчми – и доста по-рядко в адвокатски кантори и лекарски кабинети. През седемдесетте Capri и Manta бяха популярна постоянна тема ­– като криминалния сериал „Местопрестъпление” или телевизионното шоу в събота вечер.
  
  Capri и Manta се чувстваха у дома си в скучните дворове с бетонни гаражи из предградията, в компанията на работници, дребни служители или чиновници. В общата картина доминираха версиите 1600 със 72 или 75 к.с., по-рядко някои си позволяваха подчертаващ статуса двулитров модел с 90 к.с., което при Ford означаваше и преход към малкия шестцилиндров мотор.
  
  В минало време
  
  В сравнителните тестове обикновено побеждаваше Opel Manta B. По-специално редакторите на auto motor und sport отправяха забележки към Ford заради съхраненото и в третото издание старомодно окачване с листови ресори и заради неравномерно работещите четирицилиндрови мотори. Manta беше оценявана като по-хармоничен, по-комфортен и по-добре изработен автомобил. Моделът беше по-изпипан – нещо, което Capri не успя да навакса въпреки една малка и една по-основна модернизация през 1976 и 1978 г. Вече нямаше как да се премълчава фактът, че под добре оформената ламарина всъщност се криеше един архаичен Ford Escort.
  
  При Manta ходовата част все пак произхождаше от Ascona – с прецизно насочван, окачен на винтови пружини твърд заден мост, който осигуряваше чевръсто поведение на пътя без аналог в своя клас. В онези години моделите на Opel бяха наистина с твърдо окачване, но по общо убеждение притежаваха легендарна стабилност в завой. Строгата стилистика и стегнатите настройки образуваха сполучливо съчетание.
  
  В сегашно време
  
  Днес е тъкмо обратното – в предпочитанията на публиката Capri се нарежда пред Manta, защото е с по-грубоват характер, повече мачо, отколкото елегантната, несериозна сладурана Manta. С ясната символика за мощ на полегатата задна част и дългата муцуна моделът на Ford напомня повече за американски масъл кар. С Mark III (който в името на точното класифициране носи малко тромавото название Capri II/78) производителят успява дори още повече да изостри контурите и да снабди автомобила със значително по-агресивна предна част с рязко срязани от капака двойни светлини.
  
  За такъв великолепно сърдит поглед кротката Manta B би могла само да мечтае – нейните ококорено повдигнати правоъгълни светлини без истинска радиаторна решетка между тях отначало предизвикваха объркване. Едва с бойната украса на версията GT/E, включително и с оборудването SR и сигналните цветове, тя започна да буди симпатии, интересен беше и обликът на уютна берлинета с винилов покрив и лак металик, обилно гарниран с хромова украса. С формата си Manta сякаш не се стреми към толкова ярки ефекти като прекалено потентното на вид Capri, нейните стилистични достойнства привличат познавачите по дискретен начин.
  
  Например изящната конструкция на покрива се отличава с почти италианска лекота, типична за почерка на тогавашния главен дизайнер на Opel Чък Джордан. А аристократично екстравагантната форма на триобемно купе – за разлика от предишния модел – е обща за много тогавашни автомобили от висшия клас, например BMW 635 CSi, Mercedes 450 SLC или Ferrari 400i. Не ще и дума, че най-приятният за окото ракурс към Opel Manta е косо отзад.
  
  Силата е във ваши ръце
  
  С появата на Capri III от моторната гама изчезва уронващият репутацията 1300-кубиков двигател, а 1,6-литровият агрегат с горен разпределителен вал и 72 к.с. става базово предложение, осигуряващо известен темперамент. На организираната от нас среща в застроеното с общински блокове нюрнбергско предградие Лангвасер се яви една по-скоро неравностойна двойка. Претърпялото лек оптичен тунинг Capri 2.3 S в ръцете на любителя на Ford Франк Щратнер се среща с чудно запазена в оригинален вид Manta 2.0 L, принадлежаща на Маркус Пруй от Ноймаркт в Горен Пфалц.
  
  При нея усещаме липсата на инжекционния двулитров двигател, който би съответствал по-добре на шестцилиндровото Capri. В още по-голяма степен прави впечатление отсъствието на хромираните брони, както и на символа на модела – емблемата с морски скат (манта) от двете страни на каросерията. Съотношението е 90 към 114 к.с. в полза на Capri, но по-скоро умерената мощност не променя особено същината на издръжливия двулитров мотор с типичния за Opel дрезгав глас.
  
  Той е предназначен повече за добро междинно ускоряване, отколкото за бързо набиране на обороти. Наистина неговият задвижван с верига разпределителен вал вече се върти в цилиндровата глава, но се нуждае от къси хидравлични повдигачи, за да задейства клапаните посредством кобилици. Впръскването L-Jetronic освобождава лишения от драматизъм четирицилиндров агрегат от характерната за моторите на Opel флегматичност, но и версията с 90 к.с. и карбуратор с регулиращ шибър също върши работа – все пак не сме на състезание, а сравнителните тестове са написани отдавна. Днес триумфират оригиналността и идеалното нереставрирано състояние на закупената от първия собственик Manta, което проличава дори и от точните извивки на тънките хромирани лайстни по калниците.
  
  Два цилиндъра плюс
  
  За разлика от агрегата на Opel, 2,3-литровият V6 на Capri доста убедително играе ролята на V8 на малкия човек. Отначало той е подобаващо тих, но въпреки това гласът му е плътен и звучен, а някъде около 2500 оборота вече надава внушителния си рев. Спортният въздушен филтър и специално настроената ауспухова уредба подчертават грубите интонации на скромния на вид шестцилиндров мотор.
  
  Еластичният двигател с плавен ход и чудно равномерен интервал на запалването позволява мързеливо шофиране с рядко превключване, както и изстискване на предавките до 5500 об./мин. Тогава гласът на V6-мотора, наричан някога неофициално Tornado, се извисява до най-горните регистри, но все пак жадува за смяна на предавката – понеже агрегатът с ултракъс ход, ангренажни зъбни колела и повдигащи пръти започва да губи сили близо до горната граница на оборотите. Особено приятно е да контролирате жизнените функции на чугунения шестак, наблюдавайки разкошните кръгли уреди на арматурното табло.
  
  Машини на времето
  
  Manta във версия L не предлага дори оборотомер, на твърде семплия интериор му липсва спортен дух и дори скоростният лост изглежда прекалено дълъг. По-различна е обстановката във вътрешността на Capri, поела голяма глътка оборудване S с матовочерни и карирани тапицерии. Четиристепенната трансмисия на Opel обаче се превключва с една идея по-леко от наистина серийната петстепенна предавателна кутия на Capri, на която не й липсва прецизност, но лостът й е с твърде дълъг ход.
  
  Оцветеното в предпочитания от мнозина морскосин металик Capri 2.3 S на Щратнер произхожда от последната година на производство на модела; познавачите могат да разпознаят това по дръжките на вратите без интегриран заключващ патрон. Освен това в Capri седите много повече като в спортен автомобил, т.е. по-дълбоко, и въпреки изобилието от място кабината буквално обгръща водача и неговия спътник.
  
  Manta също постига усещане за интимна близост, но то не е толкова интензивно. Тук предлаганото място е разпределено по-добре и отзад се седи по-спокойно, отколкото в Capri. Щратнер е подчертал здравословната твърдост на ходовата част на своя автомобил с леко намаляване на просвета, напречна разпънка в коша на двигателя и широки седем цола алуминиеви джанти с дизайн като за версията 2.8 Injection. Запазилата естествения си вид Manta, макар и също да се движи доста твърдо, при всекидневните пътувания демонстрира далеч по-еластично окачване.
  
  Двамата собственици
  
  Маркус Пруй търгува със стари автомобили и неговата фирма в Ноймаркт се нарича Classic Garage. Със сигурния си инстинкт той надушва необикновено добри неокласици като кораловочервената Manta със само 69 000 километра пробег. Маркус вече е получил предложение за оригинално, идеално запазено BMW 323i, и за да изпълни младежката си мечта, лудият по автомобилите баварец ще трябва да се прости с хубавата Manta.
  
  „Само ако я предам в добри ръце, в никакъв случай на някой тунинг маниак, който ще превърне прекрасната количка в някакво чудовище с отварящи се нагоре врати и вид на Testarossa”, подчертава намеренията си той. Що се отнася до Франк Щратнер, неговата връзка с персонализираното му Capri 2.3 S се оказва много по-дълбока: „Никога не бих го продал, по-добре да се откажа от моята Sierra Cosworth.“
  
  Текст: Алф Кремерс
  Снимки: Харди Мучлер

http://ams.bg/?act=content&rec=8814" onclick="window.open(this.href);return false;

[Plamen CONSUL 73]

Много ме зарадва с тази статия човек .

[vargala81]

Много ме зарадва с тази статия човек .

И аз се зарадвах много като я прочетох

[30e]

Някой недостатъчно запознат и с двете коли я е писал и имам доста забележки, но като цяло става

[V6]

Точно това е готиното на статията - че я е писал накой не толкова добре запознат с тези автомобили, необременен с нашата пристрастност. Много ме изкефи , особено коментарите за "жизнените функции" на двигателите ))

[deshi]

Е пак не е малко че са сетили да напишат каквото и да е