Велогрупа на Клуб Форд България

[ЯЛТА]

От 1970 до ,1980 г. съботно-неделната ми тренировка ми беше с маршрут София-женски пазар,- с. Столник община Елин Пелин, до вилата и обратно - 2 х 28 км.

[fordmaniac]

Много е добре че има хора които карат колела още!Аз моя "Балкан" още си го карам,ама се чудя как да му сложа скорости,виждал съм три вида :
Скоростна кутия,безмислено,заради цената и.
Нормалните с много венци.
Контра със скорости(ако някои има снимка да сложи,че ми предлагат за 10лв,ама ми казаха че имало нещо специфично.
Поздрави: Ники.

Няма нищо невъзможно! Жена ми отказва да кара без контра и направих това със Закс с 3 предавки. Много е ефективно.



Поздрави.

[niki_nikolaev]

Много готин е станал балкана.Ще си я купя!

[ЯЛТА]

Времето се затопли подходящо за велосипедите. Ето с какво се занимавах днес:



Велосипеда на дъщеря ми е изкаран на първа линия- готов за експлоатация, утре ще се монтира още една лебедка, а после наред идва и на моята у нас.

[Ivaylo Georgiev]

Еха, каква система си измайсторил! Малко ми е странно да го гледам така, но със сигурност се пести място.
Ето тук можеш да намериш още интересни идеи за висене:
http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.p ... 14&start=0" onclick="window.open(this.href);return false;

Значи велогрупата се разширява - ти и дъщеря ти и ентусиастаЪ Валери. Кога ще карамеее?
Витоша още се топи и във вторник заорах в мек сняг и дълбока кал, затова сега е подходящо за загряване за сезона с леки 30-40 км. асфалтови преходчета по околните планини и софийски паркове и долини.

Хей, няма ли други велоентусиасти, заявете се.

[ivan_racing]

А не става ли в Южния парк примерно? Че моя велосипед за планинско не е готов.

[ЯЛТА]

А не става ли в Южния парк примерно? Че моя велосипед за планинско не е готов.

То там си карат редовно от форума- членове, а привечер и волейбол играят.

[madboy]

А не става ли в Южния парк примерно? Че моя велосипед за планинско не е готов.

То там си карат редовно от форума- членове, а привечер и волейбол играят.

Намери на кой да споделиш!

[ivan_racing]

А не става ли в Южния парк примерно? Че моя велосипед за планинско не е готов.

То там си карат редовно от форума- членове, а привечер и волейбол играят.

Намери на кой да споделиш!

Е, надявам се някой път да се съберем там. Ако не на волей на по биричка.

И едно от колелата ми:

[madboy]

И едно от колелата ми:

Класика! Моето беше с рязан багажник и беше мнооо бързо.

[HACKO]

Ей с такова колело, като ученик, свалих жената. В една дупка

[Ivaylo Georgiev]

Велогрупата набира сериозна мощ, ето най-пресните XC райдъри

[ЯЛТА]

Има ли мераклии утре сутринта да караме колела ?

[Ivaylo Georgiev]

Има, около 500 велосипедисти ще се пробват на Обиколката на Витоша 100 - в 6.00 е старта
http://www.vitosha100km.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аз я завъртях миналата неделя и се прибрах изцеден като лимон, седалката трайно отпечатана на Д-то, изгорял и само с едно падане и обелено коляно, има нечовешки коварни участъци...
Ехх, как ми се кара, но утре сутрин няма да мога, но madboy е винаги на линия за педали

[ЯЛТА]

Ехх, как ми се кара, но утре сутрин няма да мога, но madboy е винаги на линия за педали

А в неделя ?

[madboy]

Утре ще оправям един бъг в ключалката на задната врата.

[opex]

Велосипедист - това е истинско бедствие за икономиката. Той не купува автомобил и не взима за него кредит. Не купува бензин. Не ползва автосервизи и автомивки. Не си прави "гражданска отговорност", каско. Не ползва платени паркинги или синя зона. Не страда от затлъстяване. А и здрав, да му се невиди! Здравите хора не са нужни на икономиката. Той не купува лекарства. Не ходи и по доктори. Просто не увеличават БВП на страната.

[ЯЛТА]

Велосипедист - това е истинско бедствие за икономиката.

Е сега ако стигне това до ушите, очите, на Дянков, и ни обложи с разни там данъци, ТИ ще си виновният.

[opex]

ще искам лична среща с него - за да ми падне в ръчичките
>:D<:

[Ivaylo Georgiev]

2012 г.
Втори сезон: (не) изживени спомени
Blur 1:
В средата на март извадих за подвизи байка от офиса, където преди Коледа го бях зазимил зад бюрото на поредната забременена надявам се и този път не от мен колежка, изтупах го от прахта и кламерите, поогледахме се и той ми рече: баце, тая година стига се излага с аматьорски изпълнения, ами вземи да ме разкаплиш на по-сериозни изпитания и (липсващи) непознати пътеки, че ми се изтъркаха гумите от това влачене между Лозенец и Борово през Южния парк по велоалеята, аман от лигавщини! Стреснах се аз от резкия тон но се замислих – той бе прав, какво постигнах миналата година, в колко състезания триумфирах, защо не се размърдах да ступам Клепе и колко пъти сплитах перпендикулярни спици и СКА лафове – греда в моето око! Приказки много с желание още повече, а резултат километражен почти нулев. И колко лесно си дава сам обещания човек знаете – веднага си записах горните по две и няколко байкарии и дабъл сингъл тракове и доволен от себе си направих сефтето по велоалеята към нас.
Месец и половина се изтърколи, а обещанията небрежно преминаваха в градски маршрутни оправдания. С малки изключения напр. над Железница.

Там се окалях и омърлях за пръв път до над ушите и познах простичкия безсмислен блажен кеф от това
Само ще нахвърлям първото каране по Витоша, защото събития кой знае какви нямаше. Датата е 6 май. Добре, че има дата тагове. Хората масово режат агнешки глави. Мързи ме. Айде да ходим до Платото и после Алеко и после не знам къде си – викам горе има яко кал и сняг бе, дайте да се стопи и изсъхне малко, че ще станем пак на дива свиня мръсни в тоя студ. А няма грам преспичка бе, Иво, стопен е само на Черни връх има и кал няма, слънцето напича… викам добре и примиренчески се присъединявам към групата. Вярно, кал и вода по пътеката до Златните и Бор както се сещате почти нямаше над коляното, но това бе нищо в сравнение с липсата им по пътеката от Бор до Платото. Прегазваме чешмичката и тръгваме нагоре… както и предполагах, там си течеше цяла река а камъните бяха хубаво мазни и кални. Преспите сняг на места ги прегазвахме трудно, защото от мократа киша пропадахме в тях а байковете бе трудно да ги носим на гръб или тикаме. Сещам се за приключенията описвани в един подфорум и се засрамвам от лекотата на препятствията. Абе не е май наистина съвсем стопено и изсъхнало тука в гората, промърморва някой, друг пада… а-а, казвам, съвсем сухо си е, даже ме е яд така съвсем да няма една локвичка… В смях и закачки излязохме до Камен дел и желанието за хорър адвенчър и позьорски снимки изби в масово пренасяне на байковете през камънаците до връо, където се щракаме брулени от вятъра гордо изпъчили каски ха-ха тези точно снимки няма да ви ги покажа. След това последва брутален скалист даунхил! Само за безнадеждни, напреднали грийнхорни!


След това се наядохме като прасета на Алеко и изпихме толкова бири, че имах чувството, че ме обгръща мъгла със седефени отблясъци, изпълнена с многобройни и смътни присъствия… нот респондинг…
Някъде тези дни в мен изцикли окончателното да бъде или да не бъде фундаментално решение да мина на автомати. Иво също е виновен. Ся, истинските байкъри изписаха у МТБ форума академични трудове за ползите от захвата на крака за педала, за кръговите движения, за КПД проценти изчислени до седмия десетичен знак, за пируетен аксел контрол и за качествени неповторими пребивания като си закопчан, та викам си искам и аз да пробвам тая трева какви усещания дава и както си бях взел решението докато не съм се разколебал за половин ден минах през два магазина и се оказах обзаведен със завинтени автомати и парчетосани обувки за тях. Дори попаднах докато ги завинтваха на taurus13 с бира в ръка – това го приех като върховен знак свише за добри попътни изследвания на много сингъл голи бедра! Браво! Ами сега? Все пак на работа и без това ме гледат неразбрано като извънземно, че ходя с колело а не се домогвам до стоящите под носа ми служебни коли, ако тръгна с тропащите парчета из офиса съвсем ще я втасам а все пак съм юрист, трябва да бъда сериозен и добре изглеждащ вдъхващ доверие и сигурност книжен плъх – каза данъка обществено мнение! Абе и неудобни са за ходене. Все още анархистичното в мен успял да го потуля и контролирам, влизам в правилен магазин и купувам черни изискани като за ха-ха примерен буквояд обувки, които оставих в офиса и започнах да се преобувам на пристигане и тръгване от работа. Това също предизвика масови брожения и интерес „ама той има странни обувки с катинар“, „ах, как скочи тротоара пред входа на офиса“, „абе още като дойде си личеше, че ти хлопат дъските ама явно ще се влошава“ и т.н. Важното за мен беше, че паднах небрежно само два-три пъти първите дни и почти никой не ми забеляза засрамения увесен нос ха-ха, след което попреодолял страха и притеснението как ще спра, усетих какво ми бе липсвало досега – ми да съм закопчан. Ю-хууу! Просто да не повярваш! Летях! Две тела в едно, лесно се събират…
(качественото падане е предстояло, но аз не го знаех)