Симетричните са от най-нисък клас
и са най-евтини от трите вида

При тях за добро поведение на вода се използва дълбочината на протектора. Те имат един недостатък – при износване на протектора, водата не може да бъде събрана и отведена от каналите. Асиметричните се наричат така, защото протекторът им е разделен на две зони. Едната зона е за изхвърляне на водата настрани – водна зона, а другата е за стабилност в завои. Тя е с по-характерна шарка – асиметрична. Те имат най-добро поведение в завой, но все пак отстъпват пред третия тип – тези "с посока на въртене", наречени още и гуми за дъжд. На всяка от тях е означена ротацията й, затова веднъж поставена, тя е или лява, или дясна. Тя има най-добро поведение при вода. За пролетно-летния период най-подходящи са асиметричните гуми или тези с посока на въртене.
Зимните гуми имат същата диференциация, плюс още един вид – "гуми с шипове". Те са за тежки зимни условия и са разпространени главно в скандинавските страни. Зимните гуми са с около 10% по-скъпи от летните.

Всесезонните гуми не са много рентабилни

и постепенно производителите спират да ги произвеждат. Като цяло те са един компромис, защото не е възможно една и съща гума да работи еднакво ефективно и при сняг, лед на -20 градуса, и при сух асфалт при + 40. Факт е, че излиза по-евтино, за период от 4 години да си купите комплект от 4 зимни и 4 летни гуми, отколкото само 4 всесезонни. Но запомнете, че сигурността е равнопропорционална на парите, които харчите.
Напоследък българите поизоставиха някои навици на балканската народопсихология и се научиха да купуват нови автомобили и качествени, а не съмнителни "втора ръка" авточасти, гуми, джанти. Тази тенденция е логична, като се има предвид, че използваните гуми и джанти не са много по-евтини от новите.
Цените на новите гуми варират в широки граници. Примерно за 13“ гуми, които са и едни от най-продаваните, трябва да отделите от 50 до 100 лв. 14“-гуми вървят между 90 и 180 лв., 15“- според специфичните си характеристики в размера започват от 100 лв., най-евтините, до 450 лв., най-скъпите ("Гудиър"). 20-цоловите пък са между 650 и 850 лв.
За да изберете сами гумите си, трябва да сте запознати с трите важни показателя, които определят специфичния им размер. Те са отбелязани с цифри отстрани на самата гума. Например 195/ 50/ 17. Първата цифра означава ширината на протектора в милиметри, втората – височината в проценти от ширината (това всъщност е радиусът на гумата и може да се изчисли и в мм ), а третата е присъединителният размер към джантите (най-просто казано – дупката на гумата), който се измерва в цолове или инчове. Ширините на гумите варират между 185 мм и 225 см. Височината пък от 65 до 45% и по тази причина от един и същ цолаж

има поне 15 различни вида гуми с различна цена

По-ниските височини и съответно по-широките гуми отиват в по-висок клас – т.нар "високоскоростни гуми" и следователно те са с по-висока цена, отколкото по-масовите размери, какъвто е и 195/65/15 за 15 цола гума.
Големините на гумите в инчове/цолове са от 13 до 23. В САЩ даже се намират и 24“, което е нормално предвид размерите на машините там. Като цяло по-големите размери не са масови и се използват за тунинговани модели. От практическа гледна точка не са особено рентабилни, защото са много ниски и много скъпи. В България най-разпространени са 13 и 14 -цоловите гуми, докато в Германия най-продавани са 16, 17 и дори 18“.
На самата гума по принцип се изписва още една информация – двуцифрено число и една латинска буква. Числото означава товарният индекс – максималната товароносимост на гумата в кг. А буквата съответства на скоростния индекс, който отразява максималната скорост, която може да понесе гумата за време – 1час с максимално натоварване на автомобила (5 човека и багаж). Буквата "T" отговаря на 190 км/ч.; H = 210 км/ч..; V = 240 км/ч. W= км/ч., ZR= над 300 км/ч.
Изборът на гуми задължително върви с избора на подходящи джанти. Ако не ви се свидят пари, по-добре си купете алуминиеви. Стоманените са по-некачествени, защото представляват две заварени части, за разлика от алуминиевите, които са отлети. Те са направени от специална сплав (чийто състав е известен само на производителя), която се отлива в матрица с конкретен дизайн. За по-голяма здравина в сплавта на някои е прибавен титан.
Цените на алуминиевите джанти с размери от 13“ са 105 лв., а най-евтините стоманени са 36 лв. Стоманена 15-цолова джанта върви средно по 60 лв., а алуминиевият й аналог – 115 -125 лв. 20-ките се предлагат само лети и варират между 630 и 820 лв. Маниаците пък могат да си закупят джанти от по-висок клас за около 2000-2200 лв. за брой.
При закупуването на алуминиеви джанти е необходимо задължително да се консултирате със специалист. "Втората употреба" крие много рискове. Първо – може да са изкривени, което не се вижда с просто око, второ – може да не паснат на автомобила, и трето – не са изгодни и от финансова гледна точка. Една нова 15-цолова джанта от по-нисък клас може да струва 125 лв., а продавачите на "втора ръка" ги продават за 100 лв., едната.

За такава малка разлика рискът не си заслужава

От друга страна, всеки комплект нови джанти се предлагат и със специални болтове. Главите на болтовете за стоманените джанти са с по-малки глави и са по-къси, което означава, че прикрепването им към алуминиевите крие рискове. Болтовете могат да хванат само един или два улея на резбата и така джантите могат да се изхлузят.
Много от заклетите шофьори поставят на автомобила си алуминиеви джанти с по-висок цолаж, от серийно предвидения. Това е добре от гледна точка на естетиката и стабилността на автомобила, но преди това трябва да се знаят някои подробности. Повишаването на цолажа задължително трябва да върви успоредно със запазване на външния диаметър на гумата. Това се постига с намаляване на нейната височина. Ако не съобразим това, скоростомерът ще отчита грешни показатели и после иди обяснявай на катаджиите…
Ако един автомобил е фабрично оборудван с 15“ гуми, без проблем могат да му се поставят до 17“, евентуално и 18“, но по-високо от това не е желателно, с уговорката да се спазва правилото на запазения външен диаметър. Новите показатели се изчисляват със специални калкулатори, но също така може да го направите и в домашни условия с т.нар. правило "+1" Ако искате да преминете от 16“, с фабричен размер 205/55/16, на 17“, правилото гласи, че за качване с 1“ на джантата, ширината на протектора трябва да се увеличи с 20 мм, т.е. прибавяте числото 20 към първия показател, а от втория – височината на гумата – трябва да се извади числото 10. Така получавате гума с размери 225/45/17. Това е правило, което може да използвате винаги за приблизително определяне на коректния размер на гумите с 1 цол нагоре. 195/65/15 например се заменя без проблем от 205/55/16 и 225/45/17.
Когато това не е съобразено и цоловете са вдигнати, без да е намалена височината, има възможност гумите да опират в калниците.
Гумата може да опира в калниците и ако джантата не е съобразена. Джантите имат една специфична характеристика, наречена "off-set", която определя изнасянето й навън от шасито. При повечето марки коли той е нормален – в рамките на 35-38 мм. При някой обаче – например при автомобилите от "Пежо-Ситроен груп", off-set-ите са по-малки и варират от 13 до 25 мм. Това ще рече, че джантите излизат по-навън, за да не закачат в спирачния апарат.
Например джанти от "Ауди" 80 не трябва да се поставят на "Пежо" 206, защото при 206-цата те трябва да бъдат с по-малък оф-сет, а при Ауди 80 – с нормален оф-сет от 35-38 мм. Все пак това са по-редки случаи, иначе има и универсални джанти.
Много цифри, нали. Ако не ви се смята, лесно е да се посъветвате с някой специалист от реномиран сервиз. Така е най-лесно, но за какво ще си говорите с момчетата от компанията, ако вие сам не сте специалист, нали?

Кога трябва да преминем от зимни на летни гуми и обратно?