Форд Сиера – на старо

Парижкият
автосалон от 1982 г. поднася на посетителите си много изненади, но една от тях
изпъква пред всички останали. На щанда на Ford автолюбителите могат да се
запознаят с наследника на поувехналия дует Taunus/Cortina. Новакът почти не се
различава от представения малко по-рано „свръх­об­текаем“ концепт
Probe III с коефициент на въздушно съпротивление Сх=0.28. В серийния автомобил
тази стойност е по-висока – 0.34, но това изобщо не намалява броя на широко
зейналите усти около експоната. Sierra бързо се превръща в топновина за всички
специализирани издания, повечето от които се напреварват да хвалят
въображението и смелостта на конструкторите и дизайнерите. Не са малко обаче и
оне­зи, които чертаят твър­де мрачни перспективи пред кола с толкова
екстравагантна външ­ност. Последвалият безпрецедентен бум в продажбите на Ford
в Европа определено опровергава скептиците. Sierra се харесва еднакво както от
таксиметровите шофьори, така и от младоци със състезателни наклонности, а много
компании ползват модела даже като представително возило. За единадесет
годишната си кариера кьолнският бестселър изживява не една и две
„хирургически“ намеси. За да задържат интереса на купувачите,
дизайнерите на команията периодично освежават външността му. Немалко усилия в
усъвършенстването на Sierra хвърлят и инженерите на Ford, които са принудени да
се справят с доста недостатъци и дефекти – особено преди основната модернизация
на модела през 1987 г. Тогава към хечбека с три или пет врати и комбито Turnier
в гамата е прибавен седан, а конструкторите правят първите опити да се справят
с неприятните поражения от корозията по каросерията. Успехът обаче им се
изплъзва чак до 1990 г., когато Sierra отново претърпява „козметична“
операция – старите предни светлини са сменени с големи блок-фарове, площта на
ветроупорното стъкло е увеличена, а във вратите се появяват допълнителни
защитни щанги. След тази модернизация ръждата продължава да тормози само
изпускателната система, а оптимизираната до възможния максимум конструкция
превръща колите, произведени между 1990 и 1993 г., в съвсем нелош избор за
купувачи с по-скромни финансови възможности. Според статистиките 13.6% от
колите на сходна възраст показват сериозни дефекти, докато при Sierra този
показател е около 10 на сто. При по-старите екземпляри обаче ситуацията
изглежда по малко по-различен начин. Характерен недостатък на почти всяка
Sierra отпреди 1990 г. са некачествените уплътнения навсякъде по каросерията.
Заради стареенето на каучука в купето попада вода през задните светлини,
багажника и вратите. Типичен дефект са и изонсените механизми на бравите, като
понякога от замяна се нуждаят дори самите ключове. През септември 1990 г.
заради този проблем в Кьолн променят технологията за обработка на металите за
капризните детайли. Много често за основен враг на семейния Ford се сочи
карозията. До 1987 г. тя засяга почти цялата каросерия като се започне от пода
на автомобила и се стигне до рефлекторите на фаровете. В интерес на истината
обаче непоправими поражения от ръждата се срещат по-рядко от очакваното. При
покупка на употребявана Sierra от по-ранните издания на модела е най-важно да
се огледат „ботушите“ на предните макферсони и предната част на пода
на купето – „напъпилите“ вежди на калниците влизат в графата
„козметика“. За избледнялото лаково покритие също има лекове. Един от
безспорните плюсове на Sierra е просторният салон и приятното оформление на
интериора. Допълнително предимство за семейните купувачи дава обемът на
багажника. Недостатъците и тук засягат най-вече колите отпреди 1990 г.
Арматурното табло на по-старите екземпляри почти със сигурност е напукано и
деформирано, а пластмасовите декоративни детайли са се разхлопали с годините.
Нивото на оборудване зависи не само от модификацията, а и от годината на производство.
В повечето случаи наборът от екстри дори играе съществена роля за цената на
употребявана Sierra. Във всеки случай обаче наличието на сервоусилител на
волана е силно препоръчително. Хидравликата дефектира доста рядко, а спестява
прекомерното развитие на муксулатурата на раменния пояс и ръцете. Да се обхване
напълно гамата от двигатели, които се монтират на Sierra, е доста трудоемка
задача. През годините моделът се оборудва с най-различни бензинови и дизелови
мотори с обем от 1.3 до 2.9 литра. Мощността им също може да задоволи капризите
на изключително широк кръг купувачи. На единия полюс са 60-те понита на
най-малкия 1 300-кубиков агрегат, на другия – 220-те турбожребеца на
суперспортната версия Cosworth. За базов се смята 1.6-литровият LSD, който заменя
едновременно най-малкото моторче и предшественика си със същия работен обем
(LCT) през март 1984 г. Доста разпространени са 1 800-кубиковия RED с мощност
90 к.с. и двулитровите NET (105 к.с.) и NES (115 коня). Още от началото на
производството на Sierra се монтират V-образни шестцилиндрови агрегати с
работен обем 2.0 (NYT) и 2.3 литра (YYT) с мощност съответно 90 и 114 к.с.
Върхът в моторната гама дълго време е зает от 2.8-литровия V6 (PRT) със 150
коня. През 1988 г. той е заменен от 2900-кубиковия топдвигател на Scorpio.
Почитателите на дизела също не са пренебрегнати. За тях е предназначен
2.3-литровият YTT с мощност 67 к.с. По-късно той е заменен от 1 800-кубиков с
турбокомпресор и 8 „кончета“ в повече. Като любопитен факт си струва
да се спомене, че продаваните извън Европа модификации на Sierra се
комплектоват също така с трилитров V6 (XR6, Австралия), 2.3-литров турбомотор с
мощност 145 или 175 к.с. (Merkur XR4Ti в САЩ) и даже с V-образен осмак (вж.
„Специалитет“). Общото между всички монтирани двигатели са спокойната
работа, надеждността и дългия срок на служба. Дефекти естествено не липсват –
някои са типични за модела изобщо, други се отнасят за определена модификация.
Така например собственици на коли с 1.6-литровия бензинов мотор обикновено се
оплакват от запалителната система – свещи и високоволтови кабели. Автомобилите
отпреди 1988 г. с 1.8- и 2.0-литрови мотори често се нуждаят от регулировки на
карбуратора, който понякога дефектира непоправимо и помага само смяната му с
нов. Версиите Cosworth се срещат крайно рядко, но пък за сметка на това
собствениците им са сред най-редовните посетители на сервизите. До 1989 г.
агрегатът с мощност 204 к.с. редовно прегрява заради внезапно, но за сметка на
това обилно протекли маркучи или радиатор на охладителната система. Главата на
този мотор се е „прославила“ с пукнатините между втори и трети
цилиндър след пробег от едва 30 000 км. През 1990 г. надеждността на
топдвигателя се увеличава значително, също както и мощността му – 220 к.с. По
понятни причини обаче би било разумно модификациите Cosworth да се избягват.
Подобни снаряди на четири колела или се купуват „от магазина“, или се
работи за добруването на семействата на механиците и доставчиците на резервни
части. От дефекти не са лишени и дизелите. До 1990 г. гарнитурата на главата на
2.3-литровия двигател редовно пропуска след около 140 000 км. Събратът му с
принудително пълнене и обем 1.8 литра от периода 1990-1991 г. пък страда от
претупан монтаж на турбокомпресора. През септември 1991 г. в Кьолн вземат
специални мерки за отстраняването на този проблем и крепежната сглобка става
доста по-надеждна. Особено внимание при всички двигатели на Sierra трябва да се
обръща на газоразпределителния механизъм и по-специално на ангренажните ремъци,
чието скъсване почти сигурно води до сериозни проблеми с цилиндровата глава.
Наред с това трябва да се знае, че изпускателните клапани на бензиновите
агрегати са податливи на прегаряне, а катализаторите на всички мотори са
склонни към прегряване заради натрупани нагари. До май 1987 г. нарушената
херметичност на водната помпа създава колосални грижи на Ford. Тогава са взети
мерки по въпроса, но течовете не са рядкост и при по-късно произведените коли.
Повечето от останалите недостатъци и дефекти на Sierra са лесно отстраними и
далеч не така сериозни. Доста оплаквания има от педалния възел на колите,
произведени преди октомври 1988 г. Разтегнатите или скъсани жила и щанги след
това са общо взето рядкост. До март 1991 г. причина за главоболия е
съединителят, който се амортизира бързо (на около 60-70 хил. км) или не
функционира нормално заради износен лагер, в резултат на което превключването
на предавките се затруднява. Характерен за турбодизеловите версии недостатък са
вибрациите при потегляне. През май 1989 г. започва оборудването на Sierra с
нови скороростни кутии. Така се слага край на постоянните течове на масло от
капака на корпуса на трасмисията. В отделни случаи все пак може да се попадне
на просълзила скоростна кутия – особено при турбодизеловите модификации.
Нарушената геометрия на спирачните дискове и вибрациите при спиране остават
проблем почти до края на производството на Sierra. През 1989 г. във Ford се
опитват да неутрализират дефекта, но постигат само частичен успех. В колите с
2.3-литров дизелов двигател пък често възникват повреди в спирачната помпа след
100-ина хил. км. Доста по-опасни са корозиралите спирачни тръбички в по-старите
коли и умората на метала в супортите на предните спирачки.Модернизацията от
1990 г. засяга съществено и окачването на Sierra. Дотогава гумено-металните
втулки на стабилизатора на напречната устойчивост, накрайниците на кормилните
щанги и тампоните на предния мост имат доста по-кратък живот. До април 1987 г.
стартерът заема едно от челните места в списъка с най-често срещаните дефекти в
Sierra. Тогава производителят прави първия от многото си опити да повиши
надеждността на електромотора, но така и не успява да изкорени недостатъка на­пъл­но.
За щастие други хронични проблеми с електрическата система не са известни,
освен може би повредите в електронния блок, управляващ монтираната срещу
допълнително заплащане антиблокираща система …