Краят на миналия век ознаменува ново начало в корпоративната политика на много гиганти в автомобилостроенето. Почти всяка нова моделна година изненадваше специалисти и обикновени любители с на пръв поглед абсурдни съюзи между отявлени врагове във войната за клиенти. В крайна сметка съвместната разработка на цели моделни семейства от кон­курентни компании се превърна в обичайна практика, на която днес малцина обръщат специално внимание. Съществена роля за това изигра миниванът, чието търсене нарастна лавинообразно в началото на 90-те години и свари огромна част от европейските производители неподготвени. В щурма към портфейлите на купувачите първо се впусна алиансът между Peu­geot, Cit­roen и FIAT с триото 806/Eva­sion/Ulisse, а не след дълго се пръкна и така наречената "Shagalbra" – събирателното име на SHAran, GALaxy и Alham­BRA, отроче от смятания за невъзможен технологичен брак между Volkswagen и Ford. Новият модел започна да се произвежда в общ завод в Португалия и почти веднага оглави класациите по продажби в класа. Днес, шест години след този паметен за бизнес-теоретиците момент, хитовият миниван вече се среща по автокъщите и макар да привлича по-специфичен и ограничен кръг от купувачи, заслужава внимение.
В конструктивно отношение Volkswagen Sharan, Ford Galaxy и Seat Alhambra са почти аналогични, като по-съществените разлики се из­черпват с някои от монтираните двигатели и нивото на оборудане. Трите варианта на автомобила си приличат доста и на външен вид. Идентичната техническа ба­за предполага и еднакви дефекти, въпреки че нюанси все пак съществуват.

 Окачването изисква редовни грижи и инвестиции "Shagalbra" се среща най-често с четирицилиндров бензинов двигател. Sharan и Alhambra се оборудват с Фолксвагенови мотори, докато Ford предпочита собствени. Базова версия за трите марки се явява 2.0-литровият агрегат, който има еднакви мощностни характеристики, независимо дали е разработен в Кьолн или Фолфсбург – 115 к.с. Те изглеждат достатъчни за седан от компактния сегмент на средния клас, но определено се задъхват под теглото на минивана. Модификации с такъв двигател са подходящи за по-спокойни водачи, които не се притесняват осо­бено от липсата на динамика.
Преди да се окажат под капака на "Shagalbra", тези мотори са използвани дълго време в други модели на производителите. Конструкцията им е проверена и са прекарали детските си болести. Главното условие за правилна експлоатация е спазването на периодичността и технологията на обслужването. Фолксвагеновият мотор се нуждае от смяна на ангренажния ремък на 120 000 км, като след покупка не бива да се вярва на километража, а операцията да се извърши профилаткично. Замяната изисква и нова ролка, чийто ресурс е равен на този на ремъка. Инженерите на Ford са предпочели ангренажна верига, която е по-надежна и служи по-дълго, но смяната излиза и по-скъпо. Като цяло, техният двигател е много надежден и ако се изключи тракането на кла­паните при студен мотор, което трудно може да се нарече дефект, проблеми почти не са регистрирани.

Дизайнът на арматурното табло е проектиран изцяло от Ford

За да угодят на по-взискателните към динамиката на автомобила купувачи, в края на 1997 г. двата концерна започват да оборудват "Shagalbra" с по-мощни агрегати. Sharan и Alhambra получават известния вече 1.8Т на Volkswagen със 150 к.с., а Ford залага на атмосферен мотор с обем 2.3 литра и 147 коня. Заради възрастта си тези модификации се срещат доста рядко на вторичния пазар и за хронични болести е рано да се говори. Известно е само, че сред първите Volkswagen Passat, окомплектовани с 1.8-литровия турбомотор, има случаи на проблеми с компресора и течове на водната помпа – детски болести, които про­изводителят отстранява за кратко време. Във всеки случай, не бива да се забравя, че турбоагрегатите са по-капризни от "оби­кновените" двигатели и изискват по-деликатно отношение. Не на последно място следва да се припомни, че като цяло миниваните са взискателни и към качеството на сервизната работа. Свободното пространство под предния капак на подобни автомобили е значително редуцирано поради естеството на каросерията и заради затруднения достъп невнимателен механик лесно може да сбърка дори при елеметарна операция като смяната на въз­душен филтър.
За онези, чиято детска мечта е била пилотирането на самолет, Volkswagen и Ford са предвидили топмодификациите с 2.8-литровия VR6, прочул се с революционната си конструкция още в началото на 90-те години на миналия век. Управлението на оборудван с тази малка ламя миниван се доближава до пилотирането на пътнически лайнер със среден обсег, колкото и непопулярно да е напоследък то­ва занятие. Следвайки производствената си политика, VW не комплектова с VR6-дви­гателя Seat Alhambra и върховият модел се продава само под марките Sharan и Galaxy.

Всяко място в салона е с отделна седалка, което позволява неограничен брой варианти за модифициране на интериора Удоволствието от 174-те коня под предния капак на минивана е пълно, но струва доста. Освен че са скъпи сами по себе си, модификациите с топмотора попадат в друга фискална категория, което обяснава до голяма степен слабата им разпространеност. Трябва да се има предвид също разходът на гориво, който често конкурира този на танк със средни размери. Двигателят е надежден, но е по-предразположен към прегряване от останалите. В тясното пространство под предния капак "дишането" му се затруднява и затова не е зле собственикът да си изгради навик да почиства радиатора на охладителната система поне веднъж годишно. Същото впрочем важи и за останалите мотори.
Газоразпределителният механизъм на VR-шестакът използва ангренажна верига, чийто ресурс обикновено се изчерпва след 150 000 км. Уникалната конструкция изисква смяната є да се извърши в специализиран сервиз, колкото и солено да излиза това.
Сред топмодификациите с най-мощния двигател се срещат и версии със задвижване на четирите колела. За тях Volkswagen използва традиционния индекс Syn­cro, а Ford – 4х4. Обикновените версии на модела са с предно предаване. Когато колелата започнат да буксуват, задният мост се включва автоматично посредством вискомуфа. Механизмът е напълно надежден, стига предишният собственик да не е бъркал минивана с всъдеход.