Transit се нарежда сред най-разпространените товаро-пътнически микробуси у нас. В това няма нищо чудно – моделът се превръща в хит на Стария континент още с появата си през 1965 г. Благодарение на непретенциозността, многобройните варианти на каросерията и не на последно място цената си, бусът на Ford дели успешно територия с безспорните тартори в класа вече четвърто десетилетие.
Третото поколение на Transit, произвеждано от 1985 до 1994 г., е добре познато в България. “Акулата” е и сред най-търгуваните микробуси у нас, където цената е от съществено значение. Моделът се слави като здрав и лесен за поддръжка, но не е лишен и от някои типични надостатъци.
На първо място сред тях следва да се отбележи… здравината на каросерията. Макар и монтирана на масивно шаси, с течение на времето вратите й започват да се затварят все по-зле. Особено трябва да се внимава с вариантите с висок таван и двойна задна врата. Дефектът трудно може да се нарече конструктивен, защото обикновено се дължи на системно претоварване.
Ветроупорното стъкло на Transit е лепено и се явява част от купето. Ако е счупено или липсва, покривът обикновено “тръгва” настрани. Препатили съветват в никакъв случай да не се кара бусът без челно стъкло, дори да става дума за километър-два до най-близкия майстор.
Корозионната устойчивост на каросерията е задоволителна, ако не се смятат най-старите варианти от 1985-87 г. Най-слабите места по купето са арките на задните калници. Transit е със задно предаване и там антикорозионната защита пада най-бързо. От ръждясване са застрашени също предният капак и шасито, което не получава нужната вентилация и задържа много влага.
Гамата от двигатели, с които се комплектова третото поколение на Transit, включва три турбодизела (70, 80 и 100 к.с.) и три бензинови мотора – 1.6-литров с 63 коня и два двулитрови със 78 и 98. Най-разпространени са дизелът с мощност 70 к.с. и бензиновият със 78. Те са истински работяги и рядко създават проблеми, но правилната им експлоатация има някои особености. Внимателно трябва да се следи за чистотата на въздушния филтър. Ако той е прекалено замърсен и не доставя необходимото количество въздух, двигателят започва да си го “набавя” от процепите в уплътненията заедно с прахта и други дребни частици. До какво може да доведе това, е ясно на всеки. Уточнението е само, че при Transit то се случва скоро. Дизеловите варианти пък са много чувствителни към качеството на маслото. Най-уязвим към икономиите е разпределителният вал, който може да се издраска за отрицателно време.
В различните години от производството двигателите на Transit се оборудват с два типа вентилатори на охлаждането – със задвижване от стандартен електрически датчик или термомуфа. Ако последната излезе от строя, прегряването на мотора е въпрос на минути и собственикът може само да се надява да не се е изкривила главата на блока.
Трансмисията на Transit също има доста слаби места. Диференциалът няма пробка за маслото и собствениците нерядко си мислят, че то не се сменя. В резултат на това почти няма употребявани екземпляри, чиито заден мост да не издава странни звуци. Всъщност маслото се сменя на не повече от 50 хил. км, но за целта е нужда специална помпа.
Друг проблемен възел в трансмисията е карданният вал. Той е надежден, но заради шума от двигателя обикновено не се чуват неестествените звуци от карето или лагера. В резултат на това водачът разбира за неизправността им едва когато карданът опре в асфалта.
Ходовата част на Transit е с проста конструкция, което я прави доста надеждна. Предният мост на някои модификации обаче са не с ресори, а с окачване тип MacPherson. То не е особено удачно за родните пътни условия ако бусът се използва предимно за превоз на товари. В това отношение ресорното окачване е далеч по-непретенциозно и почти не създава главоболия.
Същото важи и за кормилното управление, стига автомобилът да не е оборудан със серво. Не е зле да се следи състоянието и на кормилните щанги и накрайниците им. Ако не са оригинални със сигурност няма да издържат и половината от ресурса си.
Спирачната система на бензиновите модификации не създава главоболия, но често срещан проблем при дизелите е лошата работа на вакуумния усилител. Ето защо се препоръчва преди дълъг път да се провери изправността им.
Като се изключат тези и още някои дребни проблеми, Transit оправдава реномето си на безропотен работен кон. Моделът е еднакво удобен както за безмилостна експлоатация в качеството му на товарен автомобил, така и за пътнически нужди. Заради широката разпространеност поддръжката му е лесна и евтина, а цената на запазените екземпляри съвсем приемлива.
На пазара на употребявани бусове могат да се намерят както по-скъпи, така и доста по-евтини модели от Transit. Цената на този тип автомобили по правило зависи от произхода – германските струват най-много, френските са най-достъпни. В това отношение Ford-ът заема идеалната среда.
Пътническа версия на Transit с 2.5-литров дизелов двигател струва незначително по-скъпо от средното за класа.
Темповете, с които се обезценява, също са в рамките на нормалното за този тип автомобили. Transit губи от стойността си два до три процента повече от останалите, което на фона на цените е смешно малко.
Пазарът на микробуси е силно стеснен, защото повечето от тях се използват за служебни нужди. Ето защо предпочитани са новите автомобили, а цената на упо­требяваните спада главоломно. Загубата от стойността зависи също от модификацията, което не е в полза на пътническите варианти.
Ford Transit не прави изключение и след 7-годишна експлоатация струва едва 15 на сто от цената му като нов дори да е в идеално състояние. Сравнен с най-популярните представители на класа обаче се оказва, че обезценката му е съвсем обичайна. Изключение правят само VW Transporter и повечето японци, които губят от стойността си по-малко с течение на времето. Бусът на Ford ги превъзхожда значително в ценово отношение, а и поддръжката му е несравнимо по-лесна.